14 июл. 2019 г., 22:41

Полунощ

570 2 0

 

Полунощ

 

За Любовта да ти разкажа

аз искам: с приказките скъпи

от детството, но друг пейзажа

да ѐ щом полунощ настъпи.

 

Понеже знаем, че Земята

върти се (е с това се свиква!)

и идва полунощ когато:

„каляската пак става тиква”...

 

Добре!... Да се върти Земята

по свойта орбита космична,

но да не свършват чудесата

за нас щом полунощ наднича!...

 

Това да променя желая

във приказката, на която

ще бъде по-различен края

от всичко до сега познато...

 

... Защото знае се от вѐка:

Любов щом в полунощ ни грабва

тя нѝ повежда надалеко

и в дивна Страст ни изповядва.

 

И тъй след полунощ такава

омайват, тръпни, чудесата,

а любовта ни продължава –

по Звезден път към небесата!...

 

В Творението тя безсмъртна

е ѝ Божественото чудо –

онази неизменно първа

обсебваща човека „Лудост”...

 

Когато в пътищата, земните,

Жена и Мъж в страстта се срещнат –

те вече заедно в легендите

остават... И в Самата вечност!...

 

А в полунощ усещат вече

със нежна тайнственост свенлива

и кой знай щó за грях наречен:

Инстинктът, с който там се сливат!...

 

И в сливането на Телата,

и на Душите едновременно

е тайната, до днес която

в Животът ни не е намерена.

 

... И за това все търсим óще

в магията на сетивата ни

във миговете полунощни

сигнали някога изпратени...

 

* * * * * * *

Една подмамваща пътека

във полунощ трепти в морето

от лунна светлина и всеки

по нея тръгнал там: поет е...

 

И все така със настървение

стоим сами на кръстопътя

на Звездният керван, с томление

за полунощ...

За да настъпи...

 

... А нека се върти Земята,

да се въртим и ние с нея,

но Любовта ни в необята

на всяка нощ да оцелее...

 

14.07.2019.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...