Полунощ

За Любовта да ти разкажа

аз искам: с приказките скъпи

от детството, но друг пейзажа

да ѐ щом полунощ настъпи.

Понеже знаем, че Земята

върти се (е с това се свиква!)

и идва полунощ когато:

„каляската пак става тиква”...

Добре!... Да се върти Земята

по свойта орбита космична,

но да не свършват чудесата

за нас щом полунощ наднича!...

Това да променя желая

във приказката, на която

ще бъде по-различен края

от всичко до сега познато...

... Защото знае се от вѐка:

Любов щом в полунощ ни грабва

тя нѝ повежда надалеко

и в дивна Страст ни изповядва.

И тъй след полунощ такава

омайват, тръпни, чудесата,

а любовта ни продължава –

по Звезден път към небесата!...

В Творението тя безсмъртна

е ѝ Божественото чудо –

онази неизменно първа

обсебваща човека „Лудост”...

Когато в пътищата, земните,

Жена и Мъж в страстта се срещнат –

те вече заедно в легендите

остават... И в Самата вечност!...

А в полунощ усещат вече

със нежна тайнственост свенлива

и кой знай щó за грях наречен:

Инстинктът, с който там се сливат!...

И в сливането на Телата,

и на Душите едновременно

е тайната, до днес която

в Животът ни не е намерена.

... И за това все търсим óще

в магията на сетивата ни

във миговете полунощни

сигнали някога изпратени...

* * * * * * *

Една подмамваща пътека

във полунощ трепти в морето

от лунна светлина и всеки

по нея тръгнал там: поет е...

И все така със настървение

стоим сами на кръстопътя

на Звездният керван, с томление

за полунощ...

За да настъпи...

... А нека се върти Земята,

да се въртим и ние с нея,

но Любовта ни в необята

на всяка нощ да оцелее...

14.07.2019.