darkness_n_silence (Надежда Тодорова)
46 328
22 окт. 2009 г., 11:46

Полувселена 

  Поэзия
5.0 / 11
1317 0 14
Аз твърде дълго пазих тази истина.
Дойде и ме срази като кама.
В сърцето ми неканена, неискана.
Дойде и се промъкна. И разбрах…
Разбрах, че няма как да бъде същото.
Идилия, скрепявана с лъжи.
Съборих си мостовете за връщане.
И казват, някой ден ще преболи.
И казват, но е тежко да заспивам,
щом в другата половина на леглото
завивката студена и бодлива
напомня колко всъщност съм самотна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тодорова Все права защищены

Предложения
  • parvanski (Първан Киров) Ловни пътеки
    Ловни пътеки
  • Азазел (Неличка) ***
    Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...
  • stivi797 (Стефан Янев) Выбор 1991
    И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
  • misha_sll В мире снов
    По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...

Ещё произведения »