Полувселена
Аз твърде дълго пазих тази истина.
Дойде и ме срази като кама.
В сърцето ми неканена, неискана.
Дойде и се промъкна. И разбрах…
Разбрах, че няма как да бъде същото.
Идилия, скрепявана с лъжи.
Съборих си мостовете за връщане.
И казват, някой ден ще преболи.
И казват, но е тежко да заспивам,
щом в другата половина на леглото
завивката студена и бодлива
напомня колко всъщност съм самотна.
Щом бившата представа за вселена
се срива върху крехките ми плещи.
Щом цялата така съм изградена,
че ти ми липсваш с всяко общо нещо.
Че ти ми липсваш всеки път, когато
отричам тази форма на зависимост.
И зная, че затворя ли вратата,
признавам всичко наше за измислено.
А аз се уча трудно и по малко -
да чувствам във единствено число.
Но имам само мене за начало.
Полувселена с половин легло.
© Надежда Тодорова All rights reserved.
