darkness_n_silence (Надежда Тодорова)
46 328
22.10.2009 г., 11:46 ч.

Полувселена 

  Поезия
1227 0 14

Аз твърде дълго пазих тази истина.

Дойде и ме срази като кама.

В сърцето ми неканена, неискана.

Дойде и се промъкна. И разбрах…

 

Разбрах, че няма как да бъде същото.

Идилия, скрепявана с лъжи.

Съборих си мостовете за връщане.

И казват, някой ден ще преболи.

 

И казват, но е тежко да заспивам,

щом в другата половина на леглото

завивката студена и бодлива

напомня колко всъщност съм самотна.

 

Щом бившата представа за вселена

се срива върху крехките ми плещи.

Щом цялата така съм изградена,

че ти ми липсваш с всяко общо нещо.

 

Че ти ми липсваш всеки път, когато

отричам тази форма на зависимост.

И зная, че затворя ли вратата,

признавам всичко наше за измислено.

 

А аз се уча трудно и по малко -

да чувствам във единствено число.

Но имам само мене за начало.

Полувселена с половин легло.

© Надежда Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??