Аз твърде дълго пазих тази истина.
Дойде и ме срази като кама.
В сърцето ми неканена, неискана.
Дойде и се промъкна. И разбрах…
Разбрах, че няма как да бъде същото.
Идилия, скрепявана с лъжи.
Съборих си мостовете за връщане.
И казват, някой ден ще преболи.
И казват, но е тежко да заспивам,
щом в другата половина на леглото
завивката студена и бодлива
напомня колко всъщност съм самотна. ...