31 окт. 2024 г., 19:18

Полярната звезда

555 0 0

Изпратена съм свише -

за изпитание.

Валя поройно върху теб.

Не беше просто дъжд -

калта се молеше

от тебе да извая мъж.

Чувствам се толкова

мъничка, но валя,

валя във душата ти -

чак Господ усмихнах -

отвори ми твоя прозорец,

отляво болящ те

и от страх закован.

Валях сто пролети,

сто жарки лета,

сто есени се разголиха -

изплакаха всички листа.

И когато в снежинки

заваляха словата ми

и косите ни побеляха,

Бог въздъхна от обич

и в скута ми сложи

уморената ти душа,

запали последния огън,

с катинар заключи света.

Оттогава не спира да свети

във очите ни любовта -

голяма, красива и ярка

като Полярната звезда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...