Изпратена съм свише -
за изпитание.
Валя поройно върху теб.
Не беше просто дъжд -
калта се молеше
от тебе да извая мъж.
Чувствам се толкова
мъничка, но валя,
валя във душата ти -
чак Господ усмихнах -
отвори ми твоя прозорец,
отляво болящ те
и от страх закован.
Валях сто пролети,
сто жарки лета,
сто есени се разголиха -
изплакаха всички листа.
И когато в снежинки
заваляха словата ми
и косите ни побеляха,
Бог въздъхна от обич
и в скута ми сложи
уморената ти душа,
запали последния огън,
с катинар заключи света.
Оттогава не спира да свети
във очите ни любовта -
голяма, красива и ярка
като Полярната звезда.
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados