Oct 31, 2024, 7:18 PM

Полярната звезда

  Poetry » Other
570 0 0

Изпратена съм свише -

за изпитание.

Валя поройно върху теб.

Не беше просто дъжд -

калта се молеше

от тебе да извая мъж.

Чувствам се толкова

мъничка, но валя,

валя във душата ти -

чак Господ усмихнах -

отвори ми твоя прозорец,

отляво болящ те

и от страх закован.

Валях сто пролети,

сто жарки лета,

сто есени се разголиха -

изплакаха всички листа.

И когато в снежинки

заваляха словата ми

и косите ни побеляха,

Бог въздъхна от обич

и в скута ми сложи

уморената ти душа,

запали последния огън,

с катинар заключи света.

Оттогава не спира да свети

във очите ни любовта -

голяма, красива и ярка

като Полярната звезда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...