13 авг. 2013 г., 23:18  

Полъх

1.1K 0 4

 

                                               Полъх 


За миг...
               Ти,  със  нея
                         на  кея!
Под   краката  -  земя.
До  хоризонта  -  вода.

Изтръпнало  в  мрака 
                          сърце!
Звездите...
           Луната...
                          Безкрая...
И  дъна  на  върховете,
разтопили  снеговете
и  погълнали  тебе 
                          и  нея 
                            накрая...
Проблясък  на  радост
                  с  привкус  

за  миг
                    на  измама...
Галещи,
               нежни  ръце... 
и  прилив  на  младост,
когато  със  нея
                 на  кея
                    сте  двама...
сами...



 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Порчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....