За миг...
Ти, със нея
на кея!
Под краката - земя.
До хоризонта - вода.
Изтръпнало в мрака
сърце!
Звездите...
Луната...
Безкрая...
И дъна на върховете,
разтопили снеговете
и погълнали тебе
и нея
накрая...
Проблясък на радост
с привкус
за миг
на измама...
Галещи,
нежни ръце...
и прилив на младост,
когато със нея
на кея
сте двама...
сами...
© Пламен Порчев Все права защищены