13.08.2013 г., 23:18  

Полъх

1.1K 0 4

 

                                               Полъх 


За миг...
               Ти,  със  нея
                         на  кея!
Под   краката  -  земя.
До  хоризонта  -  вода.

Изтръпнало  в  мрака 
                          сърце!
Звездите...
           Луната...
                          Безкрая...
И  дъна  на  върховете,
разтопили  снеговете
и  погълнали  тебе 
                          и  нея 
                            накрая...
Проблясък  на  радост
                  с  привкус  

за  миг
                    на  измама...
Галещи,
               нежни  ръце... 
и  прилив  на  младост,
когато  със  нея
                 на  кея
                    сте  двама...
сами...



 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Порчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...