Aug 13, 2013, 11:18 PM  

Полъх

  Poetry
1K 0 4

 

                                               Полъх 


За миг...
               Ти,  със  нея
                         на  кея!
Под   краката  -  земя.
До  хоризонта  -  вода.

Изтръпнало  в  мрака 
                          сърце!
Звездите...
           Луната...
                          Безкрая...
И  дъна  на  върховете,
разтопили  снеговете
и  погълнали  тебе 
                          и  нея 
                            накрая...
Проблясък  на  радост
                  с  привкус  

за  миг
                    на  измама...
Галещи,
               нежни  ръце... 
и  прилив  на  младост,
когато  със  нея
                 на  кея
                    сте  двама...
сами...



 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Порчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...