Полъхът на любовта
Букетче малко ми донесе,
от полски мънички цветя.
С тях в стаята ми внесе
полъха на любовта...
А през нощта сънувах
зелени приказни поля.
За ръка с мен вървеше,
усещах твойта топлина.
Трева шумеше в нозете,
огряваше потайната луна.
Синчец и макове береше
и вплиташе в моята коса.
А после... се събудих
и нямаше ги чудните поля.
На ракла вазичка стоеше
с цветя, запомнили мига.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лилия Нейкова Все права защищены
