Букетче малко ми донесе,
от полски мънички цветя.
С тях в стаята ми внесе
полъха на любовта...
А през нощта сънувах
зелени приказни поля.
За ръка с мен вървеше,
усещах твойта топлина.
Трева шумеше в нозете,
огряваше потайната луна.
Синчец и макове береше
и вплиташе в моята коса.
А после... се събудих
и нямаше ги чудните поля.
На ракла вазичка стоеше
с цветя, запомнили мига.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
