Полъхът преди апокалипсис...

Поэзия » Любовная, Философская

872 7 3

Понякога съм изморен до смърт.

Дори я търся сякаш, като изход.

За миг ако душата ми без плът,

лиши виталната за мен, безмисленост -

тогава бих поискал за последно -

със цялата ефирност на грамажът си,

до твоята душа да се излегне.

И двете да се слеят в своя празник.

Нима ще заприлича на тържественост,

щом няма със ръце да те докосвам?

И устните ми жадни за блаженост,

така ще замълчат, неомагьосани?..

Защо да съм ти спомен за несбъдване,

поискала веднъж да си обичана?

От здрач, в прегръдките ми да осъмваш,

а всъщност да отеква само вричане.

Не знам какъв ще бъде катаклизъм.

От мъчните сълзи на твоята липса.

Смъртта ми - висша форма егоизъм,

ще бъде полъхът преди апокалипсис...

Стихопат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

angel-ina (Ангелина Стойчева)

Отскоро съм активна в сайта (макар,че съм регистрирана отдавна) и не смогвам да изчета всичко от всички вас, приятели по перо, но тук при теб, Дани, ....просто не мога да спра... и с всяко следващо все повече онемявам. Усещам те до болка...защото тази болка ми е до болка позната....Писано е отдавна това стихотворение и се надявам до днес тази болка да е отшумяла...Не се забравя такава любов, голяма колкото болката след нея... Само се свиква без нея. Поздравления!

2021-01-07T18:04:57+02:00
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

Впечатляващо! Философски раздиращи проникновения! Висш пилотаж!

2019-05-30T12:01:59+03:00
Данида (Даниела)

..."със цялата ефирност на грамажът си,
до твоята душа да се излегне.
И двете да се слеят в своя празник"...
Философски стих, Дани!
Докато сме живи винаги ще има зависимост между тялото и душата, отразяващо се не добре на второто...

2019-05-26T22:27:43+03:00