diesto (Данаил Антонов)
1039 617
26.05.2019 г., 17:20 ч.

Полъхът преди апокалипсис... 

  Поезия » Любовна, Философска
620 7 3

Понякога съм изморен до смърт. 

Дори я търся сякаш, като изход. 

За миг ако душата ми без плът, 

лиши виталната за мен, безмисленост - 

тогава бих поискал за последно - 

със цялата ефирност на грамажът си, 

до твоята душа да се излегне. 

И двете да се слеят в своя празник. 

Нима ще заприлича на тържественост, 

щом няма със ръце да те докосвам? 

И устните ми жадни за блаженост, 

така ще замълчат, неомагьосани?.. 

Защо да съм ти спомен за несбъдване, 

поискала веднъж да си обичана? 

От здрач, в прегръдките ми да осъмваш, 

а всъщност да отеква само вричане. 

Не знам какъв ще бъде катаклизъм. 

От мъчните сълзи на твоята липса. 

Смъртта ми - висша форма егоизъм, 

ще бъде полъхът преди апокалипсис... 

 

Стихопат.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Отскоро съм активна в сайта (макар,че съм регистрирана отдавна) и не смогвам да изчета всичко от всички вас, приятели по перо, но тук при теб, Дани, ....просто не мога да спра... и с всяко следващо все повече онемявам. Усещам те до болка...защото тази болка ми е до болка позната....Писано е отдавна това стихотворение и се надявам до днес тази болка да е отшумяла...Не се забравя такава любов, голяма колкото болката след нея... Само се свиква без нея. Поздравления!
  • Впечатляващо! Философски раздиращи проникновения! Висш пилотаж!
  • ..."със цялата ефирност на грамажът си,
    до твоята душа да се излегне.
    И двете да се слеят в своя празник"...
    Философски стих, Дани!
    Докато сме живи винаги ще има зависимост между тялото и душата, отразяващо се не добре на второто...
Предложения
: ??:??