diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
May 26, 2019, 5:20 PM

Полъхът преди апокалипсис...

869 7 3

Понякога съм изморен до смърт. 

Дори я търся сякаш, като изход. 

За миг ако душата ми без плът, 

лиши виталната за мен, безмисленост - 

тогава бих поискал за последно - 

със цялата ефирност на грамажът си, 

до твоята душа да се излегне. 

И двете да се слеят в своя празник. 

Нима ще заприлича на тържественост, 

щом няма със ръце да те докосвам? 

И устните ми жадни за блаженост, 

така ще замълчат, неомагьосани?.. 

Защо да съм ти спомен за несбъдване, 

поискала веднъж да си обичана? 

От здрач, в прегръдките ми да осъмваш, 

а всъщност да отеква само вричане. 

Не знам какъв ще бъде катаклизъм. 

От мъчните сълзи на твоята липса. 

Смъртта ми - висша форма егоизъм, 

ще бъде полъхът преди апокалипсис... 

 

Стихопат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • angel-ina (Ангелина Стойчева)
    angel-ina (Ангелина Стойчева)
    Отскоро съм активна в сайта (макар,че съм регистрирана отдавна) и не смогвам да изчета всичко от всички вас, приятели по перо, но тук при теб, Дани, ....просто не мога да спра... и с всяко следващо все повече онемявам. Усещам те до болка...защото тази болка ми е до болка позната....Писано е отдавна това стихотворение и се надявам до днес тази болка да е отшумяла...Не се забравя такава любов, голяма колкото болката след нея... Само се свиква без нея. Поздравления!
  • RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)
    RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)
    Впечатляващо! Философски раздиращи проникновения! Висш пилотаж!
  • Данида (Даниела)
    Данида (Даниела)
    ..."със цялата ефирност на грамажът си,
    до твоята душа да се излегне.
    И двете да се слеят в своя празник"...
    Философски стих, Дани!
    Докато сме живи винаги ще има зависимост между тялото и душата, отразяващо се не добре на второто...

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0