26 апр. 2012 г., 10:22

Пом Амор

852 0 1

Бартош обича Сара. Умилкват се
около косите и козината на пролетта.
Разменят си крайно безочливи думи.
Мъдростта хълца, твърда и хрупкава,
глупостта е само твърда.
Вятър блести с вкус на спиритически
сеанс, с цвят на сух тютюн.
Хигроскопичен мъж и хигроскопична жена
гледат лъжата в очите, в сърцето,
в небето. Хиацинти цъфтят под формата
на Л, глаголи са кацнали на езика на
галопиращия бял хаос, тестостерон
в кръвта на черните череши,
воден дух и клетва за невярност
по Бърбън стрийт. Барманът прилича
на издъхнал пес, сервитьорката носи
привидения в метална кутия.
Хибридният прорастък на страстта
се наежва с остри, агресивни зъби.
Двайсет хиляди волта в електродите
на любовта.
Този път ще натиснат спусъка,
този път ще се гръмнат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...