Пом Амор

Бартош обича Сара. Умилкват се
около косите и козината на пролетта.
Разменят си крайно безочливи думи.
Мъдростта хълца, твърда и хрупкава,
глупостта е само твърда.
Вятър блести с вкус на спиритически
сеанс, с цвят на сух тютюн.
Хигроскопичен мъж и хигроскопична жена
гледат лъжата в очите, в сърцето,
в небето. Хиацинти цъфтят под формата
на Л, глаголи са кацнали на езика на
галопиращия бял хаос, тестостерон
в кръвта на черните череши,
воден дух и клетва за невярност
по Бърбън стрийт. Барманът прилича
на издъхнал пес, сервитьорката носи
привидения в метална кутия.
Хибридният прорастък на страстта
се наежва с остри, агресивни зъби.
Двайсет хиляди волта в електродите
на любовта.
Този път ще натиснат спусъка,
този път ще се гръмнат.