26.04.2012 г., 10:22

Пом Амор

848 0 1

Бартош обича Сара. Умилкват се
около косите и козината на пролетта.
Разменят си крайно безочливи думи.
Мъдростта хълца, твърда и хрупкава,
глупостта е само твърда.
Вятър блести с вкус на спиритически
сеанс, с цвят на сух тютюн.
Хигроскопичен мъж и хигроскопична жена
гледат лъжата в очите, в сърцето,
в небето. Хиацинти цъфтят под формата
на Л, глаголи са кацнали на езика на
галопиращия бял хаос, тестостерон
в кръвта на черните череши,
воден дух и клетва за невярност
по Бърбън стрийт. Барманът прилича
на издъхнал пес, сервитьорката носи
привидения в метална кутия.
Хибридният прорастък на страстта
се наежва с остри, агресивни зъби.
Двайсет хиляди волта в електродите
на любовта.
Този път ще натиснат спусъка,
този път ще се гръмнат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...