Помен
Да се качиш по стълбите на блока
и да се радваш със кого ще поговориш.
Да чакаш дълго пред вратата
и да си спомниш -
няма кой да ти отвори.
Да влезеш вътре,
да поседнеш кротко,
да видиш слънцето с праха да си играе.
Да чуеш в спомените тихи стъпки,
за детството с тъга да помечтаеш.
Във огледалото да видиш близък,
когото много искаш да прегърнеш
и порти към небето да отвориш,
по стълбите
към вкъщи да се върнеш.
31 май 2019 г.
Марина Йорданова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марина Йорданова Все права защищены
