Марина.Йорданова (Марина Йорданова)
15 14
31 мая 2019 г., 13:00

Помен 

  Поэзия » Любовная
626 6 2

Да се качиш по стълбите на блока
и да се радваш със кого ще поговориш.
Да чакаш дълго пред вратата
и да си спомниш -
няма кой да ти отвори.

Да влезеш вътре,
да поседнеш кротко,
да видиш слънцето с праха да си играе.
Да чуеш в спомените тихи стъпки,
за детството с тъга да помечтаеш.

Във огледалото да видиш близък,
когото много искаш да прегърнеш
и порти към небето да отвориш,
по стълбите
към вкъщи да се върнеш.

31 май 2019 г.
Марина Йорданова

© Марина Йорданова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ranrozar, Ангелче13, благодаря ви! Който е загубил близък, познава чувството много добре...
  • Разтърси ме! Когато загубих родителите си и се връщах в родната къща, точно така се усещах:една трудно превъзмогната носталгия... Понякога още сънувам образи и гласове от детството.
    Безкрайно е бъдещето; мъртво е миналото; човек живее истински в настоящия момент!
    Поздравления,за силната творба!
    Марина, явно впечатляваш с талант!
Предложения
: ??:??