Марина.Йорданова (Марина Йорданова)
15 14
May 31, 2019, 1:00 PM

Помен 

  Poetry » Love
534 6 2

Да се качиш по стълбите на блока
и да се радваш със кого ще поговориш.
Да чакаш дълго пред вратата
и да си спомниш -
няма кой да ти отвори.

Да влезеш вътре,
да поседнеш кротко,
да видиш слънцето с праха да си играе.
Да чуеш в спомените тихи стъпки,
за детството с тъга да помечтаеш.

Във огледалото да видиш близък,
когото много искаш да прегърнеш
и порти към небето да отвориш,
по стълбите
към вкъщи да се върнеш.

31 май 2019 г.
Марина Йорданова

© Марина Йорданова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ranrozar, Ангелче13, благодаря ви! Който е загубил близък, познава чувството много добре...
  • Разтърси ме! Когато загубих родителите си и се връщах в родната къща, точно така се усещах:една трудно превъзмогната носталгия... Понякога още сънувам образи и гласове от детството.
    Безкрайно е бъдещето; мъртво е миналото; човек живее истински в настоящия момент!
    Поздравления,за силната творба!
    Марина, явно впечатляваш с талант!
Random works
: ??:??