27 февр. 2011 г., 00:12

Помен 

  Поэзия » Другая
516 1 0

               Помен

 

Догаря тънката свещица,

припуква с блясък и дими,

отлита нейната душица

с нас мъката да сподели.

 

Потъва пламъкът в земята,

остават топлите сълзи

да стинат бавно до тревата,

която пак ще се роди.

 

Пръстта тъмнее като рани,

които скоро с бял памук

снегът ще върже рано-рано -

по-малко, уж, да ни болят.

© Даниела Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??