Помен
Догаря тънката свещица,
припуква с блясък и дими,
отлита нейната душица
с нас мъката да сподели.
Потъва пламъкът в земята,
остават топлите сълзи
да стинат бавно до тревата,
която пак ще се роди.
Пръстта тъмнее като рани,
които скоро с бял памук
снегът ще върже рано-рано -
по-малко, уж, да ни болят.
© Даниела Тодорова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
