Помен

Feb 27, 2011, 12:12 AM

Poetry » Other

604 1 0

Помен
Догаря тънката свещица,
припуква с блясък и дими,
отлита нейната душица
с нас мъката да сподели.
Потъва пламъкът в земята,
остават топлите сълзи
да стинат бавно до тревата,
която пак ще се роди.
Пръстта тъмнее като рани,
които скоро с бял памук
снегът ще върже рано-рано - ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Помен

Want to read more?

Random works