Nejnostt (Даниела Тодорова)
194 703
Feb 27, 2011, 12:12 AM

Помен 

  Poetry » Other
553 1 0

               Помен

 

Догаря тънката свещица,

припуква с блясък и дими,

отлита нейната душица

с нас мъката да сподели.

 

Потъва пламъкът в земята,

остават топлите сълзи

да стинат бавно до тревата,

която пак ще се роди.

 

Пръстта тъмнее като рани,

които скоро с бял памук

снегът ще върже рано-рано -

по-малко, уж, да ни болят.

© Даниела Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??