Помен

27.02.2011 г., 0:12 ч.

Поезия » Друга

548 1 0

Помен

Догаря тънката свещица,

припуква с блясък и дими,

отлита нейната душица

с нас мъката да сподели.

Потъва пламъкът в земята,

остават топлите сълзи

да стинат бавно до тревата,

която пак ще се роди.

Пръстта тъмнее като рани,

които скоро с бял памук

снегът ще върже рано-рано -

по-малко, уж, да ни болят.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.