23 февр. 2014 г., 00:27

Помни

578 0 1

 

                                                                
                                                      ПОМНИ

                        Може би исках прекалено от теб
                         в отчаянието си да те задържа,
                         но единствено това ми бе потребно,
                         с което бих могъл да продължа.

                         А ти ще тръгнеш, скоро ще заминеш.
                         Ще поемеш своята пътека.
                         Сърцето ми щом искаш да изстине
                         от спомена, който ще отеква.

                         Ще останат само думите неказани
                         и нежността, която имах да ти дам.
                         Какво да правя? Тъй ми предсказано -
                         вечно да си бъда сам.

                         Думите от мене сричани
                         и гордата ти, и мълчалива.
                         Помни поне че била си обичана
                         и исках да си много ти щастлива!
 
 
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво! Допадна ми нежната чистота на чувствата в този стих

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...