23.02.2014 г., 0:27

Помни

574 0 1

 

                                                                
                                                      ПОМНИ

                        Може би исках прекалено от теб
                         в отчаянието си да те задържа,
                         но единствено това ми бе потребно,
                         с което бих могъл да продължа.

                         А ти ще тръгнеш, скоро ще заминеш.
                         Ще поемеш своята пътека.
                         Сърцето ми щом искаш да изстине
                         от спомена, който ще отеква.

                         Ще останат само думите неказани
                         и нежността, която имах да ти дам.
                         Какво да правя? Тъй ми предсказано -
                         вечно да си бъда сам.

                         Думите от мене сричани
                         и гордата ти, и мълчалива.
                         Помни поне че била си обичана
                         и исках да си много ти щастлива!
 
 
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво! Допадна ми нежната чистота на чувствата в този стих

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...