ПОМНИ
Може би исках прекалено от теб
в отчаянието си да те задържа,
но единствено това ми бе потребно,
с което бих могъл да продължа.
А ти ще тръгнеш, скоро ще заминеш.
Ще поемеш своята пътека.
Сърцето ми щом искаш да изстине
от спомена, който ще отеква.
Ще останат само думите неказани
и нежността, която имах да ти дам.
Какво да правя? Тъй ми предсказано -
вечно да си бъда сам.
Думите от мене сричани
и гордата ти, и мълчалива.
Помни поне че била си обичана
и исках да си много ти щастлива!
© Иван Иванов Всички права запазени