ПОМНИ

                        Може би исках прекалено от теб
                         в отчаянието си да те задържа,
                         но единствено това ми бе потребно,
                         с което бих могъл да продължа.

                         А ти ще тръгнеш, скоро ще заминеш.
                         Ще поемеш своята пътека.
                         Сърцето ми щом искаш да изстине
                         от спомена, който ще отеква.

                         Ще останат само думите неказани
                         и нежността, която имах да ти дам.
                         Какво да правя? Тъй ми предсказано -
                         вечно да си бъда сам.

                         Думите от мене сричани
                         и гордата ти, и мълчалива.
                         Помни поне че била си обичана
                         и исках да си много ти щастлива!