Помниш ли?!
Спомняш ли си още за хлапето
със ожулените колена?
Люлката под ореха, небето
над поляната във близката гора?
Помниш ли филиите на баба
с лютеница или мармалад?
Котката, мяукаща на прага,
печката със пукащи дърва…
А небето, колко беше синьо
и реката – чистичка сълза,
а тревата мека, от коприна
и сред нея – пъстрите цветя?
Помниш ли, как дядо става рано,
пресничко млекце да издои?
После бавно, с брадвата на рамо
за дърва в горичката върви.
Помниш ли, как с детската си люлка,
в клоните на ореха летиш?
А пък вечер търсеше светулка
да ти свети над леглото, като спиш?
Как приспивно свиреха щурците…
А в прозореца надничаше луна…
Колко тайни пазеха звездите…
Сън ли беше? Сън ли бе това?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Керанка Иванова Все права защищены
