Помниш ли?!
Спомняш ли си още за хлапето
със ожулените колена?
Люлката под ореха, небето
над поляната във близката гора?
Помниш ли филиите на баба
с лютеница или мармалад?
Котката, мяукаща на прага,
печката със пукащи дърва…
А небето, колко беше синьо
и реката – чистичка сълза,
а тревата мека, от коприна
и сред нея – пъстрите цветя?
Помниш ли, как дядо става рано,
пресничко млекце да издои?
После бавно, с брадвата на рамо
за дърва в горичката върви.
Помниш ли, как с детската си люлка,
в клоните на ореха летиш?
А пък вечер търсеше светулка
да ти свети над леглото, като спиш?
Как приспивно свиреха щурците…
А в прозореца надничаше луна…
Колко тайни пазеха звездите…
Сън ли беше? Сън ли бе това?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Керанка Иванова Всички права запазени
