3 ene 2017, 18:22

Помниш ли?!

  Poesía » Otra
1.2K 6 23

Спомняш ли си още за хлапето
със ожулените колена?
Люлката под ореха, небето
над поляната във близката гора?

Помниш ли филиите на баба
с лютеница или мармалад?
Котката, мяукаща на прага,
печката със пукащи дърва…

А небето, колко беше синьо
и реката – чистичка сълза,
а тревата мека, от коприна
и сред нея – пъстрите цветя?

Помниш ли, как дядо става рано,
пресничко млекце да издои?
После бавно, с брадвата на рамо
за дърва в горичката върви.

Помниш ли, как с детската си  люлка,
в клоните на ореха летиш?
А пък вечер търсеше светулка
да ти свети над леглото, като спиш?

Как приспивно свиреха щурците…

А в прозореца надничаше луна…

Колко тайни пазеха звездите…

Сън ли беше? Сън ли бе това?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Керанка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубавите спомени трябва да се помнят! Пожелавам ви да натрупате още хубавинки за спомняне! До нови срещи, светулчици!
  • И аз помня, Кери!
    Желая ти светла седмица!
  • Помня...Но бях забравила колко ми липсва това! Благодаря ти, Кери!
  • Ех Кери напълниха ми се очите с този стих. Ошава на баба с индише за аромат и без разни оцветители... И тихите привечери лятото, ваканция при бабите с щурците, мирис на цветя и току що полята земя... Наистина е сън за мен сега, в големия шумен град като че няма място за отмора на душата ... и светулки само в стиховете, които чета с удоволствие!
  • Благодаря ви, мили момичета! Сядайте на кьошка да пием ошав! Баба ми беше майстор на сушените плодове...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...