3 ene 2017, 18:22

Помниш ли?!

  Poesía » Otra
1.2K 6 23

Спомняш ли си още за хлапето
със ожулените колена?
Люлката под ореха, небето
над поляната във близката гора?

Помниш ли филиите на баба
с лютеница или мармалад?
Котката, мяукаща на прага,
печката със пукащи дърва…

А небето, колко беше синьо
и реката – чистичка сълза,
а тревата мека, от коприна
и сред нея – пъстрите цветя?

Помниш ли, как дядо става рано,
пресничко млекце да издои?
После бавно, с брадвата на рамо
за дърва в горичката върви.

Помниш ли, как с детската си  люлка,
в клоните на ореха летиш?
А пък вечер търсеше светулка
да ти свети над леглото, като спиш?

Как приспивно свиреха щурците…

А в прозореца надничаше луна…

Колко тайни пазеха звездите…

Сън ли беше? Сън ли бе това?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Керанка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубавите спомени трябва да се помнят! Пожелавам ви да натрупате още хубавинки за спомняне! До нови срещи, светулчици!
  • И аз помня, Кери!
    Желая ти светла седмица!
  • Помня...Но бях забравила колко ми липсва това! Благодаря ти, Кери!
  • Ех Кери напълниха ми се очите с този стих. Ошава на баба с индише за аромат и без разни оцветители... И тихите привечери лятото, ваканция при бабите с щурците, мирис на цветя и току що полята земя... Наистина е сън за мен сега, в големия шумен град като че няма място за отмора на душата ... и светулки само в стиховете, които чета с удоволствие!
  • Благодаря ви, мили момичета! Сядайте на кьошка да пием ошав! Баба ми беше майстор на сушените плодове...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...