31 дек. 2020 г., 09:34  

Помниш ли (2)

1.7K 2 0

ПОМНИШ ЛИ (2)
===============

 

Помниш ли…


Прохладните утрини,
Когато се събуждах 
Със мисли само за теб...
Макар и самотен, 
Но там и само със теб,
И дългите дни,
И в безкрайните нощи,
Преляни в едно,
Когато очаквах твоите думи,
Жадувах ги още и още...

 

(Помниш ли…)
Часовете, когато слушах
С наслада гласа ти,
В безкрайност,
Онемял и неможещ 
Да отроня и дума,
Търсещ
      Тебе
Във всичко,
Денем 
       И нощем...

 

(Помниш ли…)
Дългите,
       Студените нощи,
Когато се греех от теб
И когато заспивах
С очертанията 
На твоето мило 
       Лице
И се унасях 
       Само когато
              Го видех
Все едно спи живо 
       До мен...

 

(Помниш ли…)
Когато не смеех,
       Но толкова исках
Да казвам отново, отново,
       Че те жадувам, обичам...
Докато чувах 
       С душата си
От безкрайността,
       От там, от далече,
Ударите на твоето дишащо 
       Горящо сърце...

 

(Помниш ли…)
Когато 
Във всеки изгрев и залез
Се запечатваха,
       Във единство, 
             Се сливаха,
В пурпура, 
       Във синева, 
Във облаци, 
       Оранжева лава 
              И хлад...
       Във простора,
Със словата, 
       Които
Никой никога не може да каже,
Защото 
       Пращяха
              Със сила,
       Горяха,
              Кънтяха,
       С невиждана мощ,
Когато бяха
       Съединени
              Във студ
              И във огън
Нашите влюбени вечно души...

 

(Помниш ли…)
Когато... 
Имах единствено теб… 

 

 

31.12.2020
по 10.08.2020

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© М В Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....