ПОМНИШ ЛИ (2)
===============

Помниш ли…

Прохладните утрини,
Когато се събуждах 
Със мисли само за теб...
Макар и самотен, 
Но там и само със теб,
И дългите дни,
И в безкрайните нощи,
Преляни в едно,
Когато очаквах твоите думи,
Жадувах ги още и още...

(Помниш ли…)
Часовете, когато слушах
С наслада гласа ти,
В безкрайност,
Онемял и неможещ 
Да отроня и дума,
Търсещ
      Тебе
Във всичко,
Денем 
       И нощем...

(Помниш ли…)
Дългите,
       Студените нощи,
Когато се греех от теб
И когато заспивах
С очертанията 
На твоето мило 
       Лице
И се унасях 
       Само когато
              Го видех
Все едно спи живо 
       До мен...

(Помниш ли…)
Когато не смеех,
       Но толкова исках
Да казвам отново, отново,
       Че те жадувам, обичам...
Докато чувах 
       С душата си
От безкрайността,
       От там, от далече,
Ударите на твоето дишащо 
       Горящо сърце...

(Помниш ли…)
Когато 
Във всеки изгрев и залез
Се запечатваха,
       Във единство, 
             Се сливаха,
В пурпура, 
       Във синева, 
Във облаци, 
       Оранжева лава 
              И хлад...
       Във простора,
Със словата, 
       Които
Никой никога не може да каже,
Защото 
       Пращяха
              Със сила,
       Горяха,
              Кънтяха,
       С невиждана мощ,
Когато бяха
       Съединени
              Във студ
              И във огън
Нашите влюбени вечно души...

(Помниш ли…)
Когато... 
Имах единствено теб… 

31.12.2020
по 10.08.2020