5 мар. 2009 г., 12:36

Помниш ли...

1K 0 2

 

 

ПОМНИШ ЛИ...


Помниш ли,
помниш ли,
моя любов,
нашите нощи
пълни със зов -
през
нашето лято,
на нашия бряг...



Помниш ли,
помниш ли
моя любов,
нашето
първо лято
и устните,
които мълчаха,
и очите,
които говореха...


Помниш ли,
помниш ли,
моя любов,
самотната лодка
на нашия бряг -
докоснаха се
ръцете ни,
а пламнаха
сърцата ни...


Помниш ли,
помниш ли,
моя любов,
безумния шепот
"ОБИЧАМ"
Помниш ли
нощния зов,
изпълнен с 
любов...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лиляна Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...