ПОМНИШ ЛИ...
Помниш ли,
помниш ли,
моя любов,
нашите нощи
пълни със зов -
през
нашето лято,
на нашия бряг...
Помниш ли,
помниш ли
моя любов,
нашето
първо лято
и устните,
които мълчаха,
и очите,
които говореха...
Помниш ли,
помниш ли,
моя любов,
самотната лодка
на нашия бряг -
докоснаха се
ръцете ни,
а пламнаха
сърцата ни...
Помниш ли,
помниш ли,
моя любов,
безумния шепот
"ОБИЧАМ"
Помниш ли
нощния зов,
изпълнен с
любов...
© Лиляна Стойчева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
