27 нояб. 2014 г., 07:53

Помниш ли

721 0 3

Помниш ли

 

Помниш ли, помниш ли лудите дни,

лудите дни и вълшебните нощи,

пълни със нежност, любов и мечти,

твойто „Обичам те! Искам те още!“                           

 

Няма ги, няма ги вече сега,

лудите дни и вълшебните нощи,

само една самота и тъга

вкопчват ме здраво в своите нокти.

 

 

Любомир Попов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Попов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Спомних си един сменен адрес
    Драсна ме нокътчето в края.
  • Малко тъжно, но талантливо сътворено стихотворение!
    Много ми хареса! Поздрав и успешен ден!
  • Бисерче!
    Браво, Любо!!!
    Искрено ти се възхищавам и ти благодаря за този стих!
    Успех!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...