5 янв. 2008 г., 14:28

Помниш ли ме

993 0 14
Помниш ли, когато се целувахме?
Когато бяхме с теб ръка в ръка.
Помниш ли, когато се сънувахме?
И бяхме само ний един за друг в света.

Помниш ли, когато се споглеждахме?
И заедно избухвахме във смях.
Помниш ли, когато се навеждахме
и желаехме да сторим сладък грях?

Помниш ли лицето? И очите ми?
Как грейваха, като те видят те.
Помниш ми лицето! А сълзите ми?
Помниш ли как рукваха за теб?

А знаеш ли кое е най-ужасното?
Че чак сега узнавам, че си истинска.
Че оназ красивата, прекрасната,
не е била измислена във мойта приказка.

И как късно бе да се разделяме,
и как рано бе да се сбогуваме!
В последния ни ден със уважение
разказахме си колко сме тъгували...

И разказахме си всички спомени!
За последно сетих погледа ти мил. Небрежен.
Как искам да поправя всичко сторено!
И думата "последно" да изтрия с нежност...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...