5.01.2008 г., 14:28 ч.

Помниш ли ме 

  Поезия
778 0 14
Помниш ли, когато се целувахме?
Когато бяхме с теб ръка в ръка.
Помниш ли, когато се сънувахме?
И бяхме само ний един за друг в света.

Помниш ли, когато се споглеждахме?
И заедно избухвахме във смях.
Помниш ли, когато се навеждахме
и желаехме да сторим сладък грях?

Помниш ли лицето? И очите ми?
Как грейваха, като те видят те.
Помниш ми лицето! А сълзите ми?
Помниш ли как рукваха за теб?

А знаеш ли кое е най-ужасното?
Че чак сега узнавам, че си истинска.
Че оназ красивата, прекрасната,
не е била измислена във мойта приказка.

И как късно бе да се разделяме,
и как рано бе да се сбогуваме!
В последния ни ден със уважение
разказахме си колко сме тъгували...

И разказахме си всички спомени!
За последно сетих погледа ти мил. Небрежен.
Как искам да поправя всичко сторено!
И думата "последно" да изтрия с нежност...

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??