Помниш ли ме
Помниш ли, когато се целувахме?
Когато бяхме с теб ръка в ръка.
Помниш ли, когато се сънувахме?
И бяхме само ний един за друг в света.
Помниш ли, когато се споглеждахме?
И заедно избухвахме във смях.
Помниш ли, когато се навеждахме
и желаехме да сторим сладък грях?
Помниш ли лицето? И очите ми?
Как грейваха, като те видят те.
Помниш ми лицето! А сълзите ми?
Помниш ли как рукваха за теб?
А знаеш ли кое е най-ужасното?
Че чак сега узнавам, че си истинска.
Че оназ красивата, прекрасната,
не е била измислена във мойта приказка.
И как късно бе да се разделяме,
и как рано бе да се сбогуваме!
В последния ни ден със уважение
разказахме си колко сме тъгували...
И разказахме си всички спомени!
За последно сетих погледа ти мил. Небрежен.
Как искам да поправя всичко сторено!
И думата "последно" да изтрия с нежност...
Когато бяхме с теб ръка в ръка.
Помниш ли, когато се сънувахме?
И бяхме само ний един за друг в света.
Помниш ли, когато се споглеждахме?
И заедно избухвахме във смях.
Помниш ли, когато се навеждахме
и желаехме да сторим сладък грях?
Помниш ли лицето? И очите ми?
Как грейваха, като те видят те.
Помниш ми лицето! А сълзите ми?
Помниш ли как рукваха за теб?
А знаеш ли кое е най-ужасното?
Че чак сега узнавам, че си истинска.
Че оназ красивата, прекрасната,
не е била измислена във мойта приказка.
И как късно бе да се разделяме,
и как рано бе да се сбогуваме!
В последния ни ден със уважение
разказахме си колко сме тъгували...
И разказахме си всички спомени!
За последно сетих погледа ти мил. Небрежен.
Как искам да поправя всичко сторено!
И думата "последно" да изтрия с нежност...
© Валери Шуманов All rights reserved.
