Помня
ПОМНЯ!
Аз помня дълбокия сняг
и баба, и дядо в стаята с печката,
шейната, пързалката, детския смях,
ей там до нас – на пресечката.
Аз помня стаята, масата с питката,
весели кръгове вечер се гонят в тавана
и книжката с приказки в ръцете напукани,
додето заспя сладко, там под юргана.
Аз помня го дядо, как ме завива
с грапава ласка, нежно по бузката.
И бялата сутрин, как чайникът свири,
а баба ми прави закуската.
Аз помня ги двама на старата порта,
ръка за ръка, как ми махат за сбогом.
Остават далеко – прегърбени точици,
които се връщат в тихия си дом.
Да, домът им днес съвсем е притихнал,
салкъма приведен, и той сякаш плаче,
отдавна ги няма ни дядо, ни баба,
......................нито малкото лудо юначе.
Весо 10.01. 2018г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселин Христов Все права защищены
