Помня
ПОМНЯ!
Аз помня дълбокия сняг
и баба, и дядо в стаята с печката,
шейната, пързалката, детския смях,
ей там до нас – на пресечката.
Аз помня стаята, масата с питката,
весели кръгове вечер се гонят в тавана
и книжката с приказки в ръцете напукани,
додето заспя сладко, там под юргана.
Аз помня го дядо, как ме завива
с грапава ласка, нежно по бузката.
И бялата сутрин, как чайникът свири,
а баба ми прави закуската.
Аз помня ги двама на старата порта,
ръка за ръка, как ми махат за сбогом.
Остават далеко – прегърбени точици,
които се връщат в тихия си дом.
Да, домът им днес съвсем е притихнал,
салкъма приведен, и той сякаш плаче,
отдавна ги няма ни дядо, ни баба,
......................нито малкото лудо юначе.
Весо 10.01. 2018г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Христов Всички права запазени
