художника (Веселин Христов)
184 1337
11 ago 2018, 18:47

Помня 

  Poesía
939 3 8

ПОМНЯ!

 

Аз помня дълбокия сняг

и баба, и дядо в стаята с печката,

шейната, пързалката, детския смях,

ей там до нас – на пресечката.

 

Аз помня стаята, масата с питката,

весели кръгове вечер се гонят в тавана

и книжката с приказки в ръцете напукани,

додето заспя сладко, там под юргана.

 

Аз помня го дядо, как ме завива

с грапава ласка, нежно по бузката.

И  бялата сутрин, как чайникът свири,

а баба ми прави  закуската.

 

Аз помня ги двама на старата порта,

ръка за ръка, как ми махат за сбогом.

Остават далеко – прегърбени точици,

които се връщат в тихия си дом.

 

Да, домът им днес съвсем е притихнал,

салкъма приведен, и той сякаш плаче,

отдавна ги няма ни дядо, ни баба,

......................нито малкото лудо юначе.

 

Весо 10.01. 2018г.

© Веселин Христов Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Добросторци »

8 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря. За съжаление днес все по-често се разпадат тези връзки.
  • Харесах....истинско, искрено, вълнуващо! Фамилната връзка трябва да е здрава, за да израсте успешен човек! Поздравления!
  • Благодаря ти Анна. Вярно е, далеч съм от темата, ама все пак да върна спомена за детството у хората, че като пораснем го забравяме.
  • За мен е много въздействащо, затова дадох гласа си, но сякаш си малко далеч от темата. Успех!
  • Благодаря ви хора. вашите коментари ми вдъхват куража да продължавам да следвам моето хоби - поезията. Благодаря!!!
  • Чудесно е да си спомняме за (в случая) баба и дядо. Обичта към тях ражда красиви и топли стихове - като Вашия стих.
    С уважение: Литатру!
  • Прекрасен спомен! Грижовните и всеотдайни стари родители- пазителите на семейните ценности!
  • Разплака ме,човече!Силно!
Propuestas
: ??:??