Patrizzia (Надежда Ангелова)
2056 18128
18 мая 2023 г., 10:54

Помня – беше валяло, блестеше дъга 

  Поэзия » Другая
367 4 5

Помня – беше валяло, блестеше дъга,
и градът ни бе светъл, различен,
ти, приятелю, рече: — "Да минем сега!
Ти момче ще си, аз пък – момиче."

 

И търкаляше синци заразен смеха
ни задружен край градската вада.
Светлосивият гълъб изгука: — "Еха,
вам гърненце със злато се пада."

 

Под дъгата преминахме. Пъстра бе тя,
ти – момче, аз – момиче. Заблуди.
И до днес все се питам: — Къде отлетя,
детска обич? И кой те прокуди?

 

Знам, че нощем понякога тиха тъга,
се прокрадва в съня ти и зная –
търсиш мене накрая на пъстра дъга,
в онзи град – от смеха ни омаян.

 


 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??