30 янв. 2009 г., 19:27

Помня, че изплаквах те. С молитва.

1.5K 0 19

          Помня, че изплаквах те. С молитва.

 

Помниш ли? Умирах те.

До днес.

Някога и ти си бил

самотен.

Просто те измислих.

А нощес

с грешки те преписах.

Неграмотно...

Сигурно е страшно

да си сам...

Знам какво е. Само

се преструвам.

Вчера беше лесно

да си там –

скътан във сърцето.

Нарисуван...

Спри да идваш...

Нека е убийство!

Нека с вик се счупи

тишината...

Помня, че изплаквах те.

С молитва.

Три пъти прокле ме.

За отплата.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елмира Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Странно, а на мен този стих ми говори много! Има празнота, но тя не идва от думите. (Може би защото и аз обичам Кант... нищо, че е далеч от амплоато ми.) Чела съм и по-силни тови стихове, но не бих казал, че този стих не ми хареса. Напротив... даже имам чувството, че съм го преживяла. Поздрави, Еми! Пиши!
  • Ели, чета те!
  • Има си параметри,но не виждам проблем тук.
  • И все пак поезията не се пише по точно определен начин.Много красив стих!(съдържателен също)
  • виж си пощата

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...