Heart_of_Fire (Елмира Митева)
108 905
30.01.2009 г., 19:27 ч.

Помня, че изплаквах те. С молитва. 

  Поезия » Друга
1114 0 19

          Помня, че изплаквах те. С молитва.

 

Помниш ли? Умирах те.

До днес.

Някога и ти си бил

самотен.

Просто те измислих.

А нощес

с грешки те преписах.

Неграмотно...

Сигурно е страшно

да си сам...

Знам какво е. Само

се преструвам.

Вчера беше лесно

да си там –

скътан във сърцето.

Нарисуван...

Спри да идваш...

Нека е убийство!

Нека с вик се счупи

тишината...

Помня, че изплаквах те.

С молитва.

Три пъти прокле ме.

За отплата.

 

© Елмира Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Странно, а на мен този стих ми говори много! Има празнота, но тя не идва от думите. (Може би защото и аз обичам Кант... нищо, че е далеч от амплоато ми.) Чела съм и по-силни тови стихове, но не бих казал, че този стих не ми хареса. Напротив... даже имам чувството, че съм го преживяла. Поздрави, Еми! Пиши!
  • Ели, чета те!
  • Има си параметри,но не виждам проблем тук.
  • И все пак поезията не се пише по точно определен начин.Много красив стих!(съдържателен също)
  • виж си пощата
  • vitaniya (Окипет Вол-Вит Харпи) 30-01-2009г. 21:50

    Не целя предизвикването на полемики, нито обяснения за чувства, автор и т.н.
    _____________
    Heart_of_Fire (Елмира Митева) 31-01-2009г. 00:04

    Не държа на отговор.

    С полемиката - дотук.
  • и аз съм писал "ох" и "ах" под твои стихове и е било искрено
    като твой редовен читател казвам че
    този стих е - по-слаб
    мое лично усещане и мнение
    изводът - за теб


  • Това, че ти го казваш, не го прави такъв. А и аз поне се обосновавам, когато твърдя нещо.
    Не държа на отговор.
  • по-слаб е
  • Всъщност стихът не е по-слаб от други неща, които съм пускала тук и чиито коментари са били "ах!" и "ох!" - демек - доста позитивни. Жалко, че не виждам обосновка в някои отзиви.
    Нищо де...
  • Извинявам се, че ще го кажа под твой стих Елмира, но напоследък забелязвам една тенденция в публикуващите в сайта... В писането им преобладава, някакво напасване на оригинални думички, сякаш съшити с бели конци и привидно силно звучащи... На пръв поглед,обаче! Навлизайки в детайлите и отдавайки се на емоцията, четящият - визирам себе си, изпада в едно своеобразно празно пространство.
    По - просто казано, добре подредени, ритмично думи, но... кухи! Забелязва се един маниер на оригиналничене, от което страда поезията... Защото тя не е само оригинални метафори, а тя носи послание, дух, мисъл и когато това и се отнема, под една или друга форма, лично за мен е болно! Искам да подчертая, че не анализирам и визирам изключително и изцяло твоя стих и затова ти се извиних
    по-горе в поста си, че споделям това на твоята страничка... Виждам част от това, което казах и в този твой стих, затова си позволих този общ коментар тук! Определено имаш много по-съдържателни и пълни с живот стихове от този! С извинение и към тези, на които преповтарям думите... Не е целенасочено
    Без лоши чувства!
  • Като Христова, защото иначе бих прозвучала по-зле...

    Ели? Къде си ти в този стих?
    Не целя предизвикването на полемики, нито обяснения за чувства, автор и т.н. Просто не си ти!
  • За мен това е изплакан стих!
    Болка е... дано да греша!
    Поздрав и прегръдка!
  • Ели, помни, че те чета...
  • Нека си остане с кръста...тънещ в забрава Много, много харесах
  • Много е готино поздрав и 6 от мен само така ..
  • На мен много ми харесваБраво!!!
  • силни думи,
    но за мен липсва облика на творбата;
    звучи ми като нагласени думи
    лично мнение
    иначе - идеята вероятно е хубава.

    поздрав, Елмира!
    дерзай!
  • Прекрасно! Поздрав!
Предложения
: ??:??