Помня, че изплаквах те. С молитва.

Поезия » Друга

1.5K 0 19

Помня, че изплаквах те. С молитва.

Помниш ли? Умирах те.

До днес.

Някога и ти си бил

самотен.

Просто те измислих.

А нощес

с грешки те преписах.

Неграмотно...

Сигурно е страшно

да си сам...

Знам какво е. Само

се преструвам.

Вчера беше лесно

да си там –

скътан във сърцето.

Нарисуван...

Спри да идваш...

Нека е убийство!

Нека с вик се счупи

тишината...

Помня, че изплаквах те.

С молитва.

Три пъти прокле ме.

За отплата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Странно, а на мен този стих ми говори много! Има празнота, но тя не идва от думите. (Може би защото и аз обичам Кант... нищо, че е далеч от амплоато ми.) Чела съм и по-силни тови стихове, но не бих казал, че този стих не ми хареса. Напротив... даже имам чувството, че съм го преживяла. Поздрави, Еми! Пиши!

2009-01-31T21:07:11+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Ели, чета те!

2009-01-31T10:37:00+02:00
AivI (Стелияна Димитрова)

Има си параметри,но не виждам проблем тук.

2009-01-31T01:17:11+02:00
AivI (Стелияна Димитрова)

И все пак поезията не се пише по точно определен начин.Много красив стих!(съдържателен също)

2009-01-31T01:09:05+02:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

виж си пощата

2009-01-31T00:25:33+02:00