Jan 30, 2009, 7:27 PM

Помня, че изплаквах те. С молитва.

  Poetry » Other
1.5K 0 19

          Помня, че изплаквах те. С молитва.

 

Помниш ли? Умирах те.

До днес.

Някога и ти си бил

самотен.

Просто те измислих.

А нощес

с грешки те преписах.

Неграмотно...

Сигурно е страшно

да си сам...

Знам какво е. Само

се преструвам.

Вчера беше лесно

да си там –

скътан във сърцето.

Нарисуван...

Спри да идваш...

Нека е убийство!

Нека с вик се счупи

тишината...

Помня, че изплаквах те.

С молитва.

Три пъти прокле ме.

За отплата.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елмира Митева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Странно, а на мен този стих ми говори много! Има празнота, но тя не идва от думите. (Може би защото и аз обичам Кант... нищо, че е далеч от амплоато ми.) Чела съм и по-силни тови стихове, но не бих казал, че този стих не ми хареса. Напротив... даже имам чувството, че съм го преживяла. Поздрави, Еми! Пиши!
  • Ели, чета те!
  • Има си параметри,но не виждам проблем тук.
  • И все пак поезията не се пише по точно определен начин.Много красив стих!(съдържателен също)
  • виж си пощата

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...