22 июн. 2006 г., 22:55

Помня те

1.4K 0 3

Помня деня, в който
те видях с други очи.
Помня и деня, в който
в тези очи имаше сълзи.

Тази случаиност
така непривична,
тази потаиност
така хаотична.

Как ме обърка този така
кратък миг на отчаяние.
Как не разбрах този така
скучен свят, пълен с разочарование.

Но нещо вътре в мене крещи, не зная
какво, но тези леснозапалими искри ти
подпали и приюти ме в студената зима,
като скитник, търсещ не кой знае какво, а капка любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...