Помня те
Помня деня, в който
те видях с други очи.
Помня и деня, в който
в тези очи имаше сълзи.
Тази случаиност
така непривична,
тази потаиност
така хаотична.
Как ме обърка този така
кратък миг на отчаяние.
Как не разбрах този така
скучен свят, пълен с разочарование.
Но нещо вътре в мене крещи, не зная
какво, но тези леснозапалими искри ти
подпали и приюти ме в студената зима,
като скитник, търсещ не кой знае какво, а капка любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габи Всички права запазени
