Помня те
448
0
0
"Помниш ли ме?"
Тя с поглед тихо попита.
Не, нямаше нужда от думи,
за миг позна я. По очите..
В тях - той беше светът ù.
Беше и спиралата размазана.
Беше болката и любовта ù.
Махмурлук от любовно изтрезняване.
Онези очи.. истинските!
Дето вярваха на "красивите думи".
Онези.. единствените,
прощаваха аромата на женски парфюми.
Онези очи.. за него сега бяха други.
Гримът - безупречен бе днес.
С усмивка прие какво е загубил
и намигна с "Помня те".
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емилия Йорданова Все права защищены
