12 апр. 2007 г., 09:33

Помогна ми и аз напуснах онзи мрак

1.2K 0 12




Любовта, когато я запазваш цяла,

дори да си бил дълго в тъмнината,

не казвай, че тя е много закъсняла,

а чуй добре вечността на тишината!

Но, да! Самотата те е разболяла,

а ти познаваш непристъпната й твърд,

в която любовта остава бяла,

готова да се бори чак до смърт

с трудности, с проблеми, с тирани

и даже по пътеки безсловестни

запазва споделености разбрани,

втъкани в тихите любовни песни.

-Помогна ми и аз напуснах онзи мрак,

отнел в душата ми любовен злак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това съм почувствал и аз - като че ли имаш повече сетива...
  • Освен че гледам с повече очи, имам и нюх за тези неща, Мо!
  • Любовта като способност се различава от инстинктивната любов и представлява интерес за дискутиране.
  • Проблемът за вечността на любовта често е предмет на твои публикации, а той, според мен, е свързан и с личностната изграденост на хората.
  • Спокойно, Мери! А аз как ще издържа до утре?!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...