12 abr 2007, 9:33

Помогна ми и аз напуснах онзи мрак

  Poesía
1.2K 0 12




Любовта, когато я запазваш цяла,

дори да си бил дълго в тъмнината,

не казвай, че тя е много закъсняла,

а чуй добре вечността на тишината!

Но, да! Самотата те е разболяла,

а ти познаваш непристъпната й твърд,

в която любовта остава бяла,

готова да се бори чак до смърт

с трудности, с проблеми, с тирани

и даже по пътеки безсловестни

запазва споделености разбрани,

втъкани в тихите любовни песни.

-Помогна ми и аз напуснах онзи мрак,

отнел в душата ми любовен злак.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това съм почувствал и аз - като че ли имаш повече сетива...
  • Освен че гледам с повече очи, имам и нюх за тези неща, Мо!
  • Любовта като способност се различава от инстинктивната любов и представлява интерес за дискутиране.
  • Проблемът за вечността на любовта често е предмет на твои публикации, а той, според мен, е свързан и с личностната изграденост на хората.
  • Спокойно, Мери! А аз как ще издържа до утре?!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...