12 abr 2007, 9:33

Помогна ми и аз напуснах онзи мрак

  Poesía
1.2K 0 12




Любовта, когато я запазваш цяла,

дори да си бил дълго в тъмнината,

не казвай, че тя е много закъсняла,

а чуй добре вечността на тишината!

Но, да! Самотата те е разболяла,

а ти познаваш непристъпната й твърд,

в която любовта остава бяла,

готова да се бори чак до смърт

с трудности, с проблеми, с тирани

и даже по пътеки безсловестни

запазва споделености разбрани,

втъкани в тихите любовни песни.

-Помогна ми и аз напуснах онзи мрак,

отнел в душата ми любовен злак.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това съм почувствал и аз - като че ли имаш повече сетива...
  • Освен че гледам с повече очи, имам и нюх за тези неща, Мо!
  • Любовта като способност се различава от инстинктивната любов и представлява интерес за дискутиране.
  • Проблемът за вечността на любовта често е предмет на твои публикации, а той, според мен, е свързан и с личностната изграденост на хората.
  • Спокойно, Мери! А аз как ще издържа до утре?!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...